Дон Томас, на 70 години, беше заможен земеделец в едно селско градче в Оахака. Той имаше първата си съпруга, Дона Роса, която почина преди десет години, оставяйки го с три омъжени дъщери. Въпреки напредналата си възраст, Дон Томас все още мечтаеше да има син, който да носи фамилното му име и да продължи родовата линия – желание, което така и не се сбъдна за него.
Така той реши да се ожени отново. Изборът му падна върху Марисол, 20-годишна дъщеря на бедно семейство от същото градче. Марисол беше красива и свежа като пролет, но бедността бе оставила дълбок отпечатък върху живота ѝ. Родителите ѝ, нуждаещи се от пари за лечение на най-малкия си син, се съгласиха да я дадат в замяна на голяма сума пари.
Въпреки че не искаше, Марисол прие брака от любов към семейството си. На вечерта преди сватбата, със сълзи в очите, тя каза на майка си:
„Надявам се само да се отнася с мен добре… Аз ще изпълня дълга си.“
70-годишен чичо се жени за 20-годишно момиче като втора съпруга, за да има син, но в сватбената нощ се случва неочакван инцидент… Заможният 70-годишен земеделец останал вдовец.
Сватбата беше скромна, но впечатляваща, защото Дон Томас искаше целият град да знае, че все още е „силен“ и готов да има дете. Съседите шепнеха и критикуваха голямата разлика във възрастта, но той не им обръщаше внимание. Усмихваше се доволно, с нетърпение се подготвяше за сватбената нощ, уверен, че Марисол скоро ще забременее. Въпреки примирението си, тя се опитваше да изглежда щастлива, за да изпълни ролята си.
Настъпи сватбената нощ. Дон Томас, елегантно облечен, изпил малко лечебен ликьор, който вярвал, че ще го направи отново млад. Взе ръката на Марисол и я поведе към спалнята, очите му изпълнени с очакване. Тя, нервна, се принуди да се усмихне, страхувайки се да не го разочарова.
Атмосферата стана интимна. Дон Томас шепнеше ласки на ухото ѝ, когато изведнъж лицето му се изкриви, дишането му стана затруднено. Той пусна ръката на Марисол, сложи другата на гърдите си и тежко падна върху леглото.
— „Дон Томас! Какво ти е?“ — извика Марисол, очите ѝ изпълнени с ужас.
Опита се да го задържи, но тялото му вече беше вцепенено и потно. От гърлото му се чу дрезгав стон, карайки младата жена да се тресе.
Пред очите му се прелетя образът на ликьора, който бе изпил минути по-рано: това, на което се беше доверил да „го подмлади“, се оказа мълчалив отровен еликсир.
Отчаяна, Марисол извика за помощ. Дъщерите на Дон Томас и други роднини нахлуха в стаята и намериха стареца неподвижен, а младата булка плачеща, изгубена в хаоса.
Тази нощ беше хаотична — крясъци, бягане и сълзи. Дон Томас бе откаран в болница, но лекарите можеха само да потвърдят най-лошото: той е претърпял масивен инфаркт поради усилие и възраст.
Новината се разпространи из целия град. Хората, които вече шепнеха за неравния брак, сега говореха още по-силно. Някои съжаляваха Марисол, други я подиграваха:
„Дори не успя да му роди син… съдбата е справедлива.“
Марисол остана мълчалива, погледът ѝ изгубен в мисли. Тя си спомни думите му: „Ще изпълня дълга си.“ Но този дълг никога не започна; всичко свърши в трагедия, която никой не беше предвидил.
След погребението, парите от сватбата стигнаха, за да се покрият дълговете на семейството ѝ и лечението на брат ѝ. Но в замяна, Марисол срещна жестока съдба: вдовица на двадесет години, завинаги белязана като „втората съпруга на Дон Томас.“
Сватбената нощ, която трябваше да бъде начало на съюз, изпълнен с очаквания и натиск, се превърна в последната нощ от живота на един човек… и в началото на тежкия кръст, който младата жена ще носи през целия си живот.
70-годишен чичо се жени за 20-годишна млада жена като втора съпруга, за да има син, но в сватбената нощ се случва неочакван инцидент…
